Отдавна корабът ми плава
в живота – моят океан.
Не е загърнат той от слава,
но аз съм негов капитан.
Във дни прекрасни и без облак
водата е като тава.
Минавам всеки труден провлак
със най-прекрасните слова.
Попадал съм и в бури морски
под мълнии и гръм след гръм.
Но в мислите и с думи хорски
намирал съм и калдъръм.
Пристанището ми е вкъщи
и там е заливът ми тих.
Макар, че някой ми се мръщи
написвам и по някой стих.
В Созопол съм! С душа смирена
сънувам морски дълбини.
И само корабна сирена
чертае мойте съдбини.
И в лунни нощи аз сънувам
попътни морски ветрове.
На палубата пък бленувам
созополските брегове!
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
*Стихотворението е наградено с втора награда
на поетичния конкурс "Созопол - настояще и бъдеще" - 2021
© Никола Апостолов Всички права запазени