14 mar 2017, 20:38

Брекзит

  Poesía » Otra
612 0 0

Първите тухли започват да падат

от кулата на Брюкселския Вавилон,

мазилката и хаотичните парчета

летят в обречения хоризонт.

 

Озъбват се зловещите стени

в разголения зрелищен затвор,

в килиите охолството вони

с луксозен опиумен крясък на коптор!

 

Прахът на гордия напредък

върти тайфунът, разнася пепелта

на вулканична лава,

тресе се Албионът с диоптрите

на късогледата нареда,

домино реди игра по своето фатално право.

 

Камъкът полита върху камък,

слепците мостовете изгориха,

люлее се чудовищния замък

във жупелът и ледения вихър!

 

Тътенът на неочакван земетръс

стресна топлите покои,

кариерът сменя самовлюбения тръс

на кохортите чугунени копои.

 

Чугунът пука се от мощни сили,

въжета се навиват по бетонени нозе,

в удобните легла набиват се осили,

цунами Брюкселския вал превзе!

 

Заекват правила на гумения бич,

комисиите пелтечат задавени от смут,

от врящата попара на забъркания кич

и между зъбите със буците барут.

 

 

 

Първите напускат предсмъртния вертеп,

трусове подканят и надигат нови,

хлъзгав се оказа вавилоннския късмет

във кабарето със безропотни волове.

 

Брекзитът размаха скалпел

със своята безмилостна коса,

ще падат талпа подир талпа

върху съхнещата Европейска полоса!

 

Брюкселския Вавилон

зидари зидат го за вечност,

но зидарите не знаят,

че такъв Сатирикон

потъва във блатата на отровната

си течност...

 

гр. София, 24.06.2016 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...