Първите тухли започват да падат

от кулата на Брюкселския Вавилон,

мазилката и хаотичните парчета

летят в обречения хоризонт.

Озъбват се зловещите стени

в разголения зрелищен затвор,

в килиите охолството вони

с луксозен опиумен крясък на коптор!

Прахът на гордия напредък

върти тайфунът, разнася пепелта

на вулканична лава,

тресе се Албионът с диоптрите

на късогледата нареда,

домино реди игра по своето фатално право.

Камъкът полита върху камък,

слепците мостовете изгориха,

люлее се чудовищния замък

във жупелът и ледения вихър!

Тътенът на неочакван земетръс

стресна топлите покои,

кариерът сменя самовлюбения тръс

на кохортите чугунени копои.

Чугунът пука се от мощни сили,

въжета се навиват по бетонени нозе,

в удобните легла набиват се осили,

цунами Брюкселския вал превзе!

Заекват правила на гумения бич,

комисиите пелтечат задавени от смут,

от врящата попара на забъркания кич

и между зъбите със буците барут.

Първите напускат предсмъртния вертеп,

трусове подканят и надигат нови,

хлъзгав се оказа вавилоннския късмет

във кабарето със безропотни волове.

Брекзитът размаха скалпел

със своята безмилостна коса,

ще падат талпа подир талпа

върху съхнещата Европейска полоса!

Брюкселския Вавилон

зидари зидат го за вечност,

но зидарите не знаят,

че такъв Сатирикон

потъва във блатата на отровната

си течност...

гр. София, 24.06.2016 г.