Mar 14, 2017, 8:38 PM

Брекзит

  Poetry » Other
614 0 0

Първите тухли започват да падат

от кулата на Брюкселския Вавилон,

мазилката и хаотичните парчета

летят в обречения хоризонт.

 

Озъбват се зловещите стени

в разголения зрелищен затвор,

в килиите охолството вони

с луксозен опиумен крясък на коптор!

 

Прахът на гордия напредък

върти тайфунът, разнася пепелта

на вулканична лава,

тресе се Албионът с диоптрите

на късогледата нареда,

домино реди игра по своето фатално право.

 

Камъкът полита върху камък,

слепците мостовете изгориха,

люлее се чудовищния замък

във жупелът и ледения вихър!

 

Тътенът на неочакван земетръс

стресна топлите покои,

кариерът сменя самовлюбения тръс

на кохортите чугунени копои.

 

Чугунът пука се от мощни сили,

въжета се навиват по бетонени нозе,

в удобните легла набиват се осили,

цунами Брюкселския вал превзе!

 

Заекват правила на гумения бич,

комисиите пелтечат задавени от смут,

от врящата попара на забъркания кич

и между зъбите със буците барут.

 

 

 

Първите напускат предсмъртния вертеп,

трусове подканят и надигат нови,

хлъзгав се оказа вавилоннския късмет

във кабарето със безропотни волове.

 

Брекзитът размаха скалпел

със своята безмилостна коса,

ще падат талпа подир талпа

върху съхнещата Европейска полоса!

 

Брюкселския Вавилон

зидари зидат го за вечност,

но зидарите не знаят,

че такъв Сатирикон

потъва във блатата на отровната

си течност...

 

гр. София, 24.06.2016 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...