В стъклен дом треперят пеперуди.
Миражите размиват се с реалност.
Изпаряват се последните секунди
и в агонията превръщат се в безкрайност.
Зад ъгъла потъват корабите.
Давят се крясъци в мъртво море.
Заглушаващи мъгли възпират ударите
на посиняло от болка, примряло сърце.
Денят е безнадеждно увреден.
Пожертвал е последното достойнство.
Животът ми със дявола е съюзен
и кроят перфектното убийство.