Бисерка (Бисерка Тодорова)
140 378
2.05.2021 г., 17:28 ч.

Бреме 

  Поезия
368 0 3

В стъклен дом треперят пеперуди.
Миражите размиват се с реалност.
Изпаряват се последните секунди
и в агонията превръщат се в безкрайност.

Зад ъгъла потъват корабите.
Давят се крясъци в мъртво море.
Заглушаващи мъгли възпират ударите
на посиняло от болка, примряло сърце.

Денят е безнадеждно увреден.
Пожертвал е последното достойнство.
Животът ми със дявола е съюзен
и кроят перфектното убийство.

© Бисерка Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • 😁 Ох, аз постоянно съм на диета! Гладен е останал тоз вълк! Ето, къде е проблема! Прегръдки, Зиги!
  • Бисе 😍 много си талантлива! Красив стих. Чуй сега маймунякът-позитивко: Дявола се е съюзил с живота ти... добре, приласкай си живота обратно... животът ти в крайна сметка е добричък и ще вземе да предаде дявола, да му извърти някой мръсен номер и да провали плановете му. Като в тая притча (разказче, абе не помня откъде беше 😅) за вълците, прости ми философстването, но, знаеш ли я. Ако не: в мен живеят два вълка - добър и лош. Кой ще победи? Отговорът е - който нахраниш. Хихих! Прегръдка! 😊
  • Пак си тъжна, до болка!
Предложения
: ??:??