2 мая 2021 г., 17:28

Бреме

538 0 3

В стъклен дом треперят пеперуди.
Миражите размиват се с реалност.
Изпаряват се последните секунди
и в агонията превръщат се в безкрайност.

Зад ъгъла потъват корабите.
Давят се крясъци в мъртво море.
Заглушаващи мъгли възпират ударите
на посиняло от болка, примряло сърце.

Денят е безнадеждно увреден.
Пожертвал е последното достойнство.
Животът ми със дявола е съюзен
и кроят перфектното убийство.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бисерка Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • 😁 Ох, аз постоянно съм на диета! Гладен е останал тоз вълк! Ето, къде е проблема! Прегръдки, Зиги!
  • Бисе 😍 много си талантлива! Красив стих. Чуй сега маймунякът-позитивко: Дявола се е съюзил с живота ти... добре, приласкай си живота обратно... животът ти в крайна сметка е добричък и ще вземе да предаде дявола, да му извърти някой мръсен номер и да провали плановете му. Като в тая притча (разказче, абе не помня откъде беше 😅) за вълците, прости ми философстването, но, знаеш ли я. Ако не: в мен живеят два вълка - добър и лош. Кой ще победи? Отговорът е - който нахраниш. Хихих! Прегръдка! 😊
  • Пак си тъжна, до болка!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...