Бриз

Poesía

425 0 2

Когато егото замлъкне

и свършат всякакви въпроси,

душа с душата проговаря

кристални, чисти, боси....

Безмълвието се стаява

на дъното душевно.

В покой привежда умовете

отдалечило всичко непотребно.

Въздигната изпълнена с наслада

душата - тих зареждащ бриз,

отваря пътища неземни за награда,

в хармония със необхватна вис.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

iren5 (Ирен)

С Щурачето. Особенно за трети куплет

2021-11-03T13:27:06+02:00
щураче (любимка)

Първия куплет. Точно така е.
Останалите два според мен имат нужда от дообмисляне и пресяване

2021-11-03T13:13:51+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0