1 abr 2017, 13:26

Броим

639 0 0

Броим


Няма.
Няма в годината
тринайсти месец,
няма и седмица
с осми ден.
В календара ли,
в света ли ги няма?
В съзнанието ли,
дето реалност създава.

 

Двайсет и пети час настъпи.
Часът ли е първи за новия ден?
Или часовете в нишка се сливат,
тъй както тълпата,
образува се цялата вечност?

 

Живеем – самотни животи,
изгубили време в календарни епохи.
Часовете до минути се сриват,
с измислени, метални пружини.

 

Уж, така време пестим,
а само го гоним,
с изместен фокус,
вперили поглед
в стрелките.

А то не е повече,
не е по-малко.
То е константа на вечност,
принадлежаща по малко на всеки.

 

Няма в годината месец тринайсти,
в седмицата няма осми ден.
Календара само отмята,
това което не можем да спрем.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© А.А. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...