1 апр. 2017 г., 13:26

Броим

637 0 0

Броим


Няма.
Няма в годината
тринайсти месец,
няма и седмица
с осми ден.
В календара ли,
в света ли ги няма?
В съзнанието ли,
дето реалност създава.

 

Двайсет и пети час настъпи.
Часът ли е първи за новия ден?
Или часовете в нишка се сливат,
тъй както тълпата,
образува се цялата вечност?

 

Живеем – самотни животи,
изгубили време в календарни епохи.
Часовете до минути се сриват,
с измислени, метални пружини.

 

Уж, така време пестим,
а само го гоним,
с изместен фокус,
вперили поглед
в стрелките.

А то не е повече,
не е по-малко.
То е константа на вечност,
принадлежаща по малко на всеки.

 

Няма в годината месец тринайсти,
в седмицата няма осми ден.
Календара само отмята,
това което не можем да спрем.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© А.А. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...