1 апр. 2017 г., 13:26

Броим

638 0 0

Броим


Няма.
Няма в годината
тринайсти месец,
няма и седмица
с осми ден.
В календара ли,
в света ли ги няма?
В съзнанието ли,
дето реалност създава.

 

Двайсет и пети час настъпи.
Часът ли е първи за новия ден?
Или часовете в нишка се сливат,
тъй както тълпата,
образува се цялата вечност?

 

Живеем – самотни животи,
изгубили време в календарни епохи.
Часовете до минути се сриват,
с измислени, метални пружини.

 

Уж, така време пестим,
а само го гоним,
с изместен фокус,
вперили поглед
в стрелките.

А то не е повече,
не е по-малко.
То е константа на вечност,
принадлежаща по малко на всеки.

 

Няма в годината месец тринайсти,
в седмицата няма осми ден.
Календара само отмята,
това което не можем да спрем.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© А.А. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...