Броим
Няма.
Няма в годината
тринайсти месец,
няма и седмица
с осми ден.
В календара ли,
в света ли ги няма?
В съзнанието ли,
дето реалност създава.
Двайсет и пети час настъпи.
Часът ли е първи за новия ден?
Или часовете в нишка се сливат,
тъй както тълпата,
образува се цялата вечност?
Живеем – самотни животи,
изгубили време в календарни епохи.
Часовете до минути се сриват,
с измислени, метални пружини.
Уж, така време пестим,
а само го гоним,
с изместен фокус,
вперили поглед
в стрелките.
А то не е повече,
не е по-малко.
То е константа на вечност,
принадлежаща по малко на всеки.
Няма в годината месец тринайсти,
в седмицата няма осми ден.
Календара само отмята,
това което не можем да спрем.
© А.А. Всички права запазени