1.04.2017 г., 13:26

Броим

635 0 0

Броим


Няма.
Няма в годината
тринайсти месец,
няма и седмица
с осми ден.
В календара ли,
в света ли ги няма?
В съзнанието ли,
дето реалност създава.

 

Двайсет и пети час настъпи.
Часът ли е първи за новия ден?
Или часовете в нишка се сливат,
тъй както тълпата,
образува се цялата вечност?

 

Живеем – самотни животи,
изгубили време в календарни епохи.
Часовете до минути се сриват,
с измислени, метални пружини.

 

Уж, така време пестим,
а само го гоним,
с изместен фокус,
вперили поглед
в стрелките.

А то не е повече,
не е по-малко.
То е константа на вечност,
принадлежаща по малко на всеки.

 

Няма в годината месец тринайсти,
в седмицата няма осми ден.
Календара само отмята,
това което не можем да спрем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© А.А. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...