Нощта в пшеницата бе боса.

Под пластовете от индиго танцуваше с щурци.

И във блажната ù кръв се давеха

звезди и мигли,

а сърцето златно - без ъгли

надничаше към дъното на дансинга

- Луната.

Спрете! Не будете мишки, зайци, птици, змии

от съня - тревата, мокрена от сълзите им,

още пази

всички кръгове на танца...

На свойте принцове тя пази

от обувките рубините.

И устните, като вълни на мрака,

които падали са на талази

вечер по момичешките шии.

Нощта в пшеницата бе боса.

Бе цяла в бели дрипи и в магии.

Но чу ли някой

след това експлозията?

Брокатен танц...

... на звезди, луни и змии.