Нощта в пшеницата бе боса.
Под пластовете от индиго танцуваше с щурци.
И във блажната ù кръв се давеха
звезди и мигли,
а сърцето златно - без ъгли
надничаше към дъното на дансинга
- Луната.
Спрете! Не будете мишки, зайци, птици, змии
от съня - тревата, мокрена от сълзите им,
още пази
всички кръгове на танца...
На свойте принцове тя пази ...