Брокатен танц
384
0
0
Нощта в пшеницата бе боса.
Под пластовете от индиго танцуваше с щурци.
И във блажната ù кръв се давеха
звезди и мигли,
а сърцето златно - без ъгли
надничаше към дъното на дансинга
- Луната.
Спрете! Не будете мишки, зайци, птици, змии
от съня - тревата, мокрена от сълзите им,
още пази
всички кръгове на танца...
На свойте принцове тя пази
от обувките рубините.
И устните, като вълни на мрака,
които падали са на талази
вечер по момичешките шии.
Нощта в пшеницата бе боса.
Бе цяла в бели дрипи и в магии.
Но чу ли някой
след това експлозията?
Брокатен танц...
... на звезди, луни и змии.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Всички права запазени
