22 ene 2015, 18:10

Брут 

  Poesía » Otra
1254 4 12

Не, днес не падат никакви небета.

И никакви надежди не възкръсват.

По бузите ми парят ветровете.

И стенат отпечатъци от пръсти.

Затръшват се неделите пред празник.

А църквите си мерят греховете.

Повярва Ной, а в мен удавник

изплува, без молитвеник в ръцете.

Улуците препълнени от шума

навярно имитират моите вени.

А в гърлото заседнали са думи

и слушат тишината огорчени.

Плътта ми те запомня. Ще се пръсне

в очите ми със сетните си сили

проливен дъжд по-тежък от отсъствие.

А бузите потръпнаха. И ти ли…?

© Николина Милева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??