22.01.2015 г., 18:10 ч.

Брут 

  Поезия » Друга
1458 5 12

Не, днес не падат никакви небета.

И никакви надежди не възкръсват.

По бузите ми парят ветровете.

И стенат отпечатъци от пръсти.

Затръшват се неделите пред празник.

А църквите си мерят греховете.

Повярва Ной, а в мен удавник

изплува, без молитвеник в ръцете.

Улуците препълнени от шума

навярно имитират моите вени.

А в гърлото заседнали са думи

и слушат тишината огорчени.

Плътта ми те запомня. Ще се пръсне

в очите ми със сетните си сили

проливен дъжд по-тежък от отсъствие.

А бузите потръпнаха. И ти ли…?

© Николина Милева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??