Брут
Не, днес не падат никакви небета.
И никакви надежди не възкръсват.
По бузите ми парят ветровете.
И стенат отпечатъци от пръсти.
Затръшват се неделите пред празник.
А църквите си мерят греховете.
Повярва Ной, а в мен удавник
изплува, без молитвеник в ръцете.
Улуците препълнени от шума
навярно имитират моите вени.
А в гърлото заседнали са думи
и слушат тишината огорчени.
Плътта ми те запомня. Ще се пръсне
в очите ми със сетните си сили
проливен дъжд по-тежък от отсъствие.
А бузите потръпнаха. И ти ли…?
© Николина Милева All rights reserved.
