Бряг

11 abr 2020, 9:57

Poesía » Formas graves

880 1 3

Реки ли са невежите тълпи

течащи кривогледо между нас?

На брегове далечни в този час

разделят ни различните съдби.

Дори към тебе взорът се топи

и те изгубвам със тревога аз,

и не усещам прежния захлас

от щедър дар... сърцето ми скърби.

Потъва хоризонтът в хладен мрак

сред призрачния стон на руинѝ

и в слепота очаквам нежен знак

на слънчев лъч от сини висини.

Ще бъде утре, ще жадувам пак

със вяра да достигна твоя бряг.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

contessa (Светла Асенова)

2020-04-11T22:40:23+03:00

На твоя взор водите тъмни
заливат ме с безумна страст...
О, нека, нека да се съмне,
та утрото да грейне в нас... 😋
ИнаКалина

2020-04-11T21:14:35+03:00

Нищичко не става без вяра.
Самодива (Вики)

2020-04-11T14:02:11+03:00

Красиво! Невежите тълпи са по-скоро локви, отколкото реки. Лично мнение