11 abr 2020, 9:57

Бряг 

  Poesía » Formas graves
1179 1 3

Реки ли са невежите тълпи

течащи кривогледо между нас?

На брегове далечни в този час

разделят ни различните съдби.

 

Дори към тебе взорът се топи

и те изгубвам със тревога аз,

и не усещам прежния захлас

от щедър дар... сърцето ми скърби.

 

Потъва хоризонтът в хладен мрак

сред призрачния стон на руинѝ

и в слепота очаквам нежен знак

на слънчев лъч от сини висини.

 

Ще бъде утре, ще жадувам пак

със вяра да достигна твоя бряг.

© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • На твоя взор водите тъмни
    заливат ме с безумна страст...
    О, нека, нека да се съмне,
    та утрото да грейне в нас... 😋
  • Нищичко не става без вяра.
  • Красиво! Невежите тълпи са по-скоро локви, отколкото реки. Лично мнение
Propuestas
: ??:??