Бряг
Реки ли са невежите тълпи
течащи кривогледо между нас?
На брегове далечни в този час
разделят ни различните съдби.
Дори към тебе взорът се топи
и те изгубвам със тревога аз,
и не усещам прежния захлас
от щедър дар... сърцето ми скърби.
Потъва хоризонтът в хладен мрак
сред призрачния стон на руинѝ
и в слепота очаквам нежен знак
на слънчев лъч от сини висини.
Ще бъде утре, ще жадувам пак
със вяра да достигна твоя бряг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
