Бряг
Реки ли са невежите тълпи
течащи кривогледо между нас?
На брегове далечни в този час
разделят ни различните съдби.
Дори към тебе взорът се топи
и те изгубвам със тревога аз,
и не усещам прежния захлас
от щедър дар... сърцето ми скърби.
Потъва хоризонтът в хладен мрак
сред призрачния стон на руинѝ
и в слепота очаквам нежен знак
на слънчев лъч от сини висини.
Ще бъде утре, ще жадувам пак
със вяра да достигна твоя бряг.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Асенчо Грудев Все права защищены
