Бряг

11 апр. 2020 г., 09:57

Поэзия » Строгие формы

1185 1 3

Реки ли са невежите тълпи

течащи кривогледо между нас?

На брегове далечни в този час

разделят ни различните съдби.

Дори към тебе взорът се топи

и те изгубвам със тревога аз,

и не усещам прежния захлас

от щедър дар... сърцето ми скърби.

Потъва хоризонтът в хладен мрак

сред призрачния стон на руинѝ

и в слепота очаквам нежен знак

на слънчев лъч от сини висини.

Ще бъде утре, ще жадувам пак

със вяра да достигна твоя бряг.

contessa (Светла Асенова)

2020-04-11T22:40:23+03:00

На твоя взор водите тъмни
заливат ме с безумна страст...
О, нека, нека да се съмне,
та утрото да грейне в нас... 😋
ИнаКалина

2020-04-11T21:14:35+03:00

Нищичко не става без вяра.
Самодива (Вики)

2020-04-11T14:02:11+03:00

Красиво! Невежите тълпи са по-скоро локви, отколкото реки. Лично мнение