Реки ли са невежите тълпи
течащи кривогледо между нас?
На брегове далечни в този час
разделят ни различните съдби.
Дори към тебе взорът се топи
и те изгубвам със тревога аз,
и не усещам прежния захлас
от щедър дар... сърцето ми скърби.
Потъва хоризонтът в хладен мрак
сред призрачния стон на руинѝ
и в слепота очаквам нежен знак
на слънчев лъч от сини висини.
Ще бъде утре, ще жадувам пак
със вяра да достигна твоя бряг.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
