argonyk (Димитър Никифоров)
336 1306
13 ago 2024, 15:24

Бръшлян 

  Poesía
168 3 7


По-прегракнал от стара винилова плоча с гласа на Висоцки,
по-пиян от представата грешна за ранната смърт на Есенин –
до забрава и късни прозрения този живот се проточи

и за себе си ходя да питам на бързея речните мрени.

 

Ще се срине до камък и пепел
граденото с кървави длани.
Неродените днес ще ме гледат с насмешка от своята кота.
Може всички платна за Итака да бъдат грижливо прибрани,
но под тонове ери затрупан, отново ще диша животът.

 

Моя есенна радост, на дните си зимни съм вече към края
и жребецът на черната гостенка рие до мене с копита –
по-спокоен, обаче, от поп пред олтара, пророчески зная:
неизбежната вечност за нас е постлала легло сред звездите.

 

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??