Бръшлян
По-прегракнал от стара винилова плоча с гласа на Висоцки,
по-пиян от представата грешна за ранната смърт на Есенин –
до забрава и късни прозрения този живот се проточи
и за себе си ходя да питам на бързея речните мрени.
Ще се срине до камък и пепел
граденото с кървави длани.
Неродените днес ще ме гледат с насмешка от своята кота.
Може всички платна за Итака да бъдат грижливо прибрани,
но под тонове ери затрупан, отново ще диша животът.
Моя есенна радост, на дните си зимни съм вече към края
и жребецът на черната гостенка рие до мене с копита –
по-спокоен, обаче, от поп пред олтара, пророчески зная:
неизбежната вечност за нас е постлала легло сред звездите.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
