Будна

15 sept 2011, 10:24

Poesía » De amor

656 0 4

От съня си поисках да се събудя.
И секундно живота си заброих.
Станах безсънна и будна
във очите с пропуснати мигове.

Вече няма ги цветните краски,
украсили съня на магичния взор,
с топлината на кестен в очите ти,
до безкрайното светло на моя простор.

Надълбоко потъна във спомена

твойто искане в мойта вина,

задълбала бразда помежду ни,

със поникнала там тишина.

Тази будност сега не теши ме,
нито дните, ни спомена мой.
От безтебие по клепки тежи ми,
а сърцето понякога няма покой..

Затова сън си измислям, и тръгвам

по пижамено време към никъде,

там, където с луна и звезди си споделям

че те имаше някога някъде.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.