Будна
От съня си поисках да се събудя.
И секундно живота си заброих.
Станах безсънна и будна
във очите с пропуснати мигове.
Вече няма ги цветните краски,
украсили съня на магичния взор,
с топлината на кестен в очите ти,
до безкрайното светло на моя простор.
Надълбоко потъна във спомена
твойто искане в мойта вина,
задълбала бразда помежду ни,
със поникнала там тишина.
Тази будност сега не теши ме,
нито дните, ни спомена мой.
От безтебие по клепки тежи ми,
а сърцето понякога няма покой..
Затова сън си измислям, и тръгвам
по пижамено време към никъде,
там, където с луна и звезди си споделям
че те имаше някога някъде.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
