От съня си поисках да се събудя.
И секундно живота си заброих.
Станах безсънна и будна
във очите с пропуснати мигове.
Вече няма ги цветните краски,
украсили съня на магичния взор,
с топлината на кестен в очите ти,
до безкрайното светло на моя простор.
Надълбоко потъна във спомена
твойто искане в мойта вина,
задълбала бразда помежду ни,
със поникнала там тишина. ...