rudin (Иван Христов)
858 1444
30 ago 2015, 10:58  

Будна нощ 

  Poesía
458 0 6

В дола протича селската река,

забавя ход към близката лагуна.

Не бих могъл пред вас да отрека,

как пълната луна ме тук целуна.

 

Как цяла нощ не можех да заспя.

Възглавницата станала бе мокра.

Едно щурче без спиране ми пя

и звездното небе ми беше покрив.

 

Тъй слънцето посрещнах в небеса,

неизтрезнял от мислите си черни,

че няма как това да пренеса

в града, за моя щит пред думи скверни.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Таня, Евелина, Белла, Илко,Радка, Виолета, Никола! Радвам се, че мислим и чувстваме природата по един и същи начин. От нея можем само да се учим, възхищаваме и оценяваме колко сме малки пред нейното величие! И по този начин да ставаме по-добри, а не да я рушим. Пожелавам ви лека нощ и светъл утрешен ден!
  • Много стойностно стихотворение, Иване!Хареса ми и го оценявам!
    Поздравления!Желая ти лека лятна вечер!
  • Оценявам всичко написано,защото напоследък живеем почти постоянно на село,а съм си и селско чедо по рождение...Това не ми пречи да обичам и града,където преминаха повечето ми "осъзнати"години.А селото,както и града могат да предложат още много,ако умеем да ги ценим и правим нещо хубаво за тях...Благодаря за ЛИРИЧЕСКОТО ОТКЛОНЕНИЕ...
  • Прекрасно! Чух и аз песента на щуреца и гледах звездното небе. Поздрави за красивия стих !
  • Много, много е красив този непресъхващ извор – живота в българското село..., съприкосновеността с природата, пъстротата на действителността...!!!
    "И цяла нощ не можех да заспя.
    Възглавницата станала бе мокра.
    Едно щурче без спиране ми пя
    и звездното небе ми беше покрив."
  • Прекрасна картина си нарисувал.
    Сигурна съм че можеш да я пренесеш навсякъде, щом е в душата ти!
    Поздрав, Рудин!
Propuestas
: ??:??