rudin (Иван Христов) rudin (Иван Христов)
1 858
30 ago 2015, 10:58  

Будна нощ

  Poesía
592 0 6

В дола протича селската река,

забавя ход към близката лагуна.

Не бих могъл пред вас да отрека,

как пълната луна ме тук целуна.

 

Как цяла нощ не можех да заспя.

Възглавницата станала бе мокра.

Едно щурче без спиране ми пя

и звездното небе ми беше покрив.

 

Тъй слънцето посрещнах в небеса,

неизтрезнял от мислите си черни,

че няма как това да пренеса

в града, за моя щит пред думи скверни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • rudin (Иван Христов)
    rudin (Иван Христов)
    Таня, Евелина, Белла, Илко,Радка, Виолета, Никола! Радвам се, че мислим и чувстваме природата по един и същи начин. От нея можем само да се учим, възхищаваме и оценяваме колко сме малки пред нейното величие! И по този начин да ставаме по-добри, а не да я рушим. Пожелавам ви лека нощ и светъл утрешен ден!
  • koli4a (Никола Апостолов)
    koli4a (Никола Апостолов)
    Много стойностно стихотворение, Иване!Хареса ми и го оценявам!
    Поздравления!Желая ти лека лятна вечер!
  • vilflovers (Виолета Минчева)
    vilflovers (Виолета Минчева)
    Оценявам всичко написано,защото напоследък живеем почти постоянно на село,а съм си и селско чедо по рождение...Това не ми пречи да обичам и града,където преминаха повечето ми "осъзнати"години.А селото,както и града могат да предложат още много,ако умеем да ги ценим и правим нещо хубаво за тях...Благодаря за ЛИРИЧЕСКОТО ОТКЛОНЕНИЕ...
  • ivaani (Радка Горанова)
    ivaani (Радка Горанова)
    Прекрасно! Чух и аз песента на щуреца и гледах звездното небе. Поздрави за красивия стих !
  • Eva55 (Евелина Стоянова)
    Eva55 (Евелина Стоянова)
    Много, много е красив този непресъхващ извор – живота в българското село..., съприкосновеността с природата, пъстротата на действителността...!!!
    "И цяла нощ не можех да заспя.
    Възглавницата станала бе мокра.
    Едно щурче без спиране ми пя
    и звездното небе ми беше покрив."

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0