Aug 30, 2015, 10:58 AM  

Будна нощ

  Poetry
588 0 6

В дола протича селската река,

забавя ход към близката лагуна.

Не бих могъл пред вас да отрека,

как пълната луна ме тук целуна.

 

Как цяла нощ не можех да заспя.

Възглавницата станала бе мокра.

Едно щурче без спиране ми пя

и звездното небе ми беше покрив.

 

Тъй слънцето посрещнах в небеса,

неизтрезнял от мислите си черни,

че няма как това да пренеса

в града, за моя щит пред думи скверни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Таня, Евелина, Белла, Илко,Радка, Виолета, Никола! Радвам се, че мислим и чувстваме природата по един и същи начин. От нея можем само да се учим, възхищаваме и оценяваме колко сме малки пред нейното величие! И по този начин да ставаме по-добри, а не да я рушим. Пожелавам ви лека нощ и светъл утрешен ден!
  • Много стойностно стихотворение, Иване!Хареса ми и го оценявам!
    Поздравления!Желая ти лека лятна вечер!
  • Оценявам всичко написано,защото напоследък живеем почти постоянно на село,а съм си и селско чедо по рождение...Това не ми пречи да обичам и града,където преминаха повечето ми "осъзнати"години.А селото,както и града могат да предложат още много,ако умеем да ги ценим и правим нещо хубаво за тях...Благодаря за ЛИРИЧЕСКОТО ОТКЛОНЕНИЕ...
  • Прекрасно! Чух и аз песента на щуреца и гледах звездното небе. Поздрави за красивия стих !
  • Много, много е красив този непресъхващ извор – живота в българското село..., съприкосновеността с природата, пъстротата на действителността...!!!
    "И цяла нощ не можех да заспя.
    Възглавницата станала бе мокра.
    Едно щурче без спиране ми пя
    и звездното небе ми беше покрив."

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...