Будна нощ

Поэзия

593 0 6

В дола протича селската река,

забавя ход към близката лагуна.

Не бих могъл пред вас да отрека,

как пълната луна ме тук целуна.

Как цяла нощ не можех да заспя.

Възглавницата станала бе мокра.

Едно щурче без спиране ми пя

и звездното небе ми беше покрив.

Тъй слънцето посрещнах в небеса,

неизтрезнял от мислите си черни,

че няма как това да пренеса

в града, за моя щит пред думи скверни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

rudin (Иван Христов)

Таня, Евелина, Белла, Илко,Радка, Виолета, Никола! Радвам се, че мислим и чувстваме природата по един и същи начин. От нея можем само да се учим, възхищаваме и оценяваме колко сме малки пред нейното величие! И по този начин да ставаме по-добри, а не да я рушим. Пожелавам ви лека нощ и светъл утрешен ден!

2015-08-30T23:53:44+03:00
koli4a (Никола Апостолов)

Много стойностно стихотворение, Иване!Хареса ми и го оценявам!
Поздравления!Желая ти лека лятна вечер!

2015-08-30T21:15:17+03:00
vilflovers (Виолета Минчева)

Оценявам всичко написано,защото напоследък живеем почти постоянно на село,а съм си и селско чедо по рождение...Това не ми пречи да обичам и града,където преминаха повечето ми "осъзнати"години.А селото,както и града могат да предложат още много,ако умеем да ги ценим и правим нещо хубаво за тях...Благодаря за ЛИРИЧЕСКОТО ОТКЛОНЕНИЕ...

2015-08-30T18:47:17+03:00
ivaani (Радка Горанова)

Прекрасно! Чух и аз песента на щуреца и гледах звездното небе. Поздрави за красивия стих !

2015-08-30T16:50:35+03:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

Много, много е красив този непресъхващ извор – живота в българското село..., съприкосновеността с природата, пъстротата на действителността...!!!
"И цяла нощ не можех да заспя.
Възглавницата станала бе мокра.
Едно щурче без спиране ми пя
и звездното небе ми беше покрив."

2015-08-30T12:18:55+03:00