Буката и ние
До бука в есенната дреха,
на коренището в пръстта,
минава границата реха
между живота и смъртта.
С години вятър, дъжд изнасят
земя под ствола ù – до крен,
но тя изправя се и сраства
с оголения, мек терен.
И ние тъй: ако дължим ù
живота си на тази пръст,
орем и сеем, дом градим и
на рамо носим своя кръст,
ако дълбоко в нас запазим
за род, родина – спомен свеж,
ще бъдем като бука – тази –
изправени и с твърд вървеж.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Христов Todos los derechos reservados
