3.10.2015 г., 11:31 ч.
Буката и ние
До бука в есенната дреха,
на коренището в пръстта,
минава границата реха
между живота и смъртта.
С години вятър, дъжд изнасят
земя под ствола ù – до крен,
но тя изправя се и сраства
с оголения, мек терен.
И ние тъй: ако дължим ù
живота си на тази пръст,
орем и сеем, дом градим и
на рамо носим своя кръст,
ако дълбоко в нас запазим
за род, родина – спомен свеж,
ще бъдем като бука – тази –
изправени и с твърд вървеж.
© Иван Христов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Да! Само тези тачещи родното, могат да пишат такива стихове!
-
!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
живота си на тази пръст,
орем и сеем, дом градим и
на рамо носим своя кръст,"
От пръст родени и при пръстта завършваме земния си път.
...Но малко тачещи родният дом и родната стряха.
Отчуждени сме днес, зад граница прокудихме децата си, не точно ние, а управляващите тази наша, изстрадала и продажна България...
А твоите корени са тук срастнали и непоклатими rudin.
Ти си пример за подражание за всички нас - твърд, устойчив, запазил духа на човещкото, истинско и вечно на тази земя!!!