До бука в есенната дреха,
на коренището в пръстта,
минава границата реха
между живота и смъртта.
С години вятър, дъжд изнасят
земя под ствола ù – до крен,
но тя изправя се и сраства
с оголения, мек терен.
И ние тъй: ако дължим ù
живота си на тази пръст,
орем и сеем, дом градим и
на рамо носим своя кръст, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up