Знам, че

от мислите ми,

толкова нежни и обични

мога да направя мамо аз за тебе

букет  и с не от свила панделка ще го

завържа, а с моята неспирна благодарност:

за обичта и грижите ти майчини, с които

детството ми окрили, за приятелството

твое всеотдайно, което на младостта

и зрелостта ми с готовност,

така безкрайна подари,

за вярата

в живота, като

извор планински чиста

с твоя помощ цяла ме съхрани

в дните на предателства наистина

жестоки, когато душата ми не спираше

да кърви и за надеждата, че всичко дори

лошо минава, за опита ти толкова безценен,

който неведнъж правеше да не греша и

за погледа с укор пълен, но заслужен,

за всичко, което продължаваш

да ми даваш, благодаря

ти мамо, от все

сърце.