Знам, че
от мислите ми,
толкова нежни и обични
мога да направя мамо аз за тебе
букет и с не от свила панделка ще го
завържа, а с моята неспирна благодарност:
за обичта и грижите ти майчини, с които
детството ми окрили, за приятелството
твое всеотдайно, което на младостта
и зрелостта ми с готовност,
така безкрайна подари,
за вярата ...