Знам, че
от мислите ми,
толкова нежни и обични
мога да направя мамо аз за тебе
букет и с не от свила панделка ще го
завържа, а с моята неспирна благодарност:
за обичта и грижите ти майчини, с които
детството ми окрили, за приятелството
твое всеотдайно, което на младостта
и зрелостта ми с готовност,
така безкрайна подари,
за вярата
в живота, като
извор планински чиста
с твоя помощ цяла ме съхрани
в дните на предателства наистина
жестоки, когато душата ми не спираше
да кърви и за надеждата, че всичко дори
лошо минава, за опита ти толкова безценен,
който неведнъж правеше да не греша и
за погледа с укор пълен, но заслужен,
за всичко, което продължаваш
да ми даваш, благодаря
ти мамо, от все
сърце.
© Весела Найденова Всички права запазени