Mar 8, 2020, 11:12 PM

Букет

  Poetry
754 1 0

Знам, че

от мислите ми,

толкова нежни и обични

мога да направя мамо аз за тебе

букет  и с не от свила панделка ще го

завържа, а с моята неспирна благодарност:

за обичта и грижите ти майчини, с които

детството ми окрили, за приятелството

твое всеотдайно, което на младостта

и зрелостта ми с готовност,

така безкрайна подари,

за вярата

в живота, като

извор планински чиста

с твоя помощ цяла ме съхрани

в дните на предателства наистина

жестоки, когато душата ми не спираше

да кърви и за надеждата, че всичко дори

лошо минава, за опита ти толкова безценен,

който неведнъж правеше да не греша и

за погледа с укор пълен, но заслужен,

за всичко, което продължаваш

да ми даваш, благодаря

ти мамо, от все

сърце.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...