Mar 8, 2020, 11:12 PM

Букет

  Poetry
769 1 0

Знам, че

от мислите ми,

толкова нежни и обични

мога да направя мамо аз за тебе

букет  и с не от свила панделка ще го

завържа, а с моята неспирна благодарност:

за обичта и грижите ти майчини, с които

детството ми окрили, за приятелството

твое всеотдайно, което на младостта

и зрелостта ми с готовност,

така безкрайна подари,

за вярата

в живота, като

извор планински чиста

с твоя помощ цяла ме съхрани

в дните на предателства наистина

жестоки, когато душата ми не спираше

да кърви и за надеждата, че всичко дори

лошо минава, за опита ти толкова безценен,

който неведнъж правеше да не греша и

за погледа с укор пълен, но заслужен,

за всичко, което продължаваш

да ми даваш, благодаря

ти мамо, от все

сърце.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...