Добре! Признавам. Провалих се с трясък.
И никъде и в нищо не успях.
Един налудничав, безумен крясък
надига се у мен. И ме е страх.
Но не точете зъбите си хищни.
Спестете и ехидния си смях.
Не седнах на трапезите ви пищни,
но пак по-истински от вас живях.
Ръцете си със злато не накичих,
но не закичих и душата с грях.
Аз цял живот след ветровете тичах
и скъп букет от истини събрах. ...