Букет от обич
Всяка есен отброявам жълти листи
и дъждовни капки сбирам в шепи.
Шепна тихо - "още те обичам...",
натежала в гроздове от липси.
Кипва ми кръвта във вино младо,
щом случайно зърна твоя лик,
струи от лъчи с очи през рамо
свиваш в китка с погледа-светлик.
И тогава литвам, като птица.
Нищо, че е есен, тя е пролет в мен,
щом трепти в дъха ми пулсът
на обичане, преляло в слънчев ден.
И забравям болка... разстояния,
които все от теб разделят моя път.
Сплитам си венчета от мечтания
пак да ме целунеш, като първи път...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
