Букет от обич
Всяка есен отброявам жълти листи
и дъждовни капки сбирам в шепи.
Шепна тихо - "още те обичам...",
натежала в гроздове от липси.
Кипва ми кръвта във вино младо,
щом случайно зърна твоя лик,
струи от лъчи с очи през рамо
свиваш в китка с погледа-светлик.
И тогава литвам, като птица.
Нищо, че е есен, тя е пролет в мен,
щом трепти в дъха ми пулсът
на обичане, преляло в слънчев ден.
И забравям болка... разстояния,
които все от теб разделят моя път.
Сплитам си венчета от мечтания
пак да ме целунеш, като първи път...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
