Букет от светлини
и сноп лъчи докосват мойто тяло...
наниз слънчеви усмивки и целувки,
по шията ми утрото е разпиляло.
И устните ми в нежен шепот
изричат с трепет твойто име,
а то във светлини прелива,
дъга красива в мен разлива...
Във себе си те нося и те имам.
Гласът ти, от обич в мен трепти,
в очите ти, потъвам и се сливам
с камбанки, зазвънели светлини.
Във сребърни сияния политам,
на обичта си тиха и добра,
за теб любов от нежност сплитам,
най-чудният букет от светлина...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
