7 nov 2006, 16:24

Букет от светлини

  Poesía
875 0 10
Събуждам се... букет от светлини,
и сноп лъчи докосват мойто тяло...
наниз слънчеви усмивки и целувки,
по шията ми утрото е разпиляло.
И устните ми в нежен шепот
изричат с трепет твойто име,
а то във светлини прелива,
дъга красива в мен разлива...
Във себе си те нося и те имам.
Гласът ти,  от обич в мен трепти,
в очите ти,  потъвам и се сливам
с камбанки, зазвънели светлини.
Във сребърни сияния политам,
на обичта си тиха и добра,
за теб любов от нежност сплитам,
най-чудният букет от светлина...



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...