7 нояб. 2006 г., 16:24

Букет от светлини

873 0 10
Събуждам се... букет от светлини,
и сноп лъчи докосват мойто тяло...
наниз слънчеви усмивки и целувки,
по шията ми утрото е разпиляло.
И устните ми в нежен шепот
изричат с трепет твойто име,
а то във светлини прелива,
дъга красива в мен разлива...
Във себе си те нося и те имам.
Гласът ти,  от обич в мен трепти,
в очите ти,  потъвам и се сливам
с камбанки, зазвънели светлини.
Във сребърни сияния политам,
на обичта си тиха и добра,
за теб любов от нежност сплитам,
най-чудният букет от светлина...



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...