Nov 7, 2006, 4:24 PM

Букет от светлини

  Poetry
872 0 10
Събуждам се... букет от светлини,
и сноп лъчи докосват мойто тяло...
наниз слънчеви усмивки и целувки,
по шията ми утрото е разпиляло.
И устните ми в нежен шепот
изричат с трепет твойто име,
а то във светлини прелива,
дъга красива в мен разлива...
Във себе си те нося и те имам.
Гласът ти,  от обич в мен трепти,
в очите ти,  потъвам и се сливам
с камбанки, зазвънели светлини.
Във сребърни сияния политам,
на обичта си тиха и добра,
за теб любов от нежност сплитам,
най-чудният букет от светлина...



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...