9 abr 2009, 13:19

Букет за Цветница

  Poesía » Otra
5.1K 0 29

БУКЕТ ЗА ЦВЕТНИЦА

                  На всички българки и българи, които

           носят имена на цветя, звезди и съзвездия

 

Един светлинен лъч нощес си хванах

от погледа на Талевата Ния

и ме събуди празнична камбана...

И Цветница избухна в шаренùя.

 

Звезда Зорница рано път ми мина.

В душата ми прозвънна нежно струна.

Прегърна Явор своята Калина,

а аз от Бога сякаш бях целунат.

 

Над вечните Албена и Биляна

изгряват ярко Ралица*, Деница** ,

до Десислава - мъченица Яна...

Цвят до цвят - светица до светица!

 

Звезда Зорница днес не ме отмина.

В душата ми звъни отново струна.

Целуна Явор своята Калина...

А аз от Бог отново бях целунат.

 

______________________________

 

*    Ралица освен име на цвете е и народното

      название на съзвездието Орион, едно от

      най-ярките в звездното небе

      

**  Деница, Денница или Вечерница хората

       наричат най-ярката звезда на небосклона.

       Това обикновено са Венера или Марс

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красив букет! Много е хубаво!
  • Теб наистина Бог те е целунал! Създал си поетична прелест с вкус на плод, с аромат на цвете и с поглед към вечността! Все така да си - с много звездни, слънчеви и цветни мигове!
  • Имах нужда да прочета тозно този стих. Благодаря ти!
  • о и моето име си споменал! хаха
    много е хубаво, Ники! вярно, че го прочетох малко със закъснение, но пак ме накара да се усмихна!
  • Усетих уханието на всички цветя, които прелетяха оттук!!!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...