21 nov 2007, 19:41

Булка

  Poesía » Otra
3.3K 0 5

 

Булка в бяло пред олтара

с букет червени рози във ръце.

Стискаше ги онемяла,

близо до туптящото сърце.

 

А в погледа й се четеше радост

и там блестяха хиляди слънца.

Невинна, грееща със своята младост,

в очакване да каже своето „Да".

 

Потрепваше, обзета от вълнение,

обвила нежно розите с пръсти.

От сладка болка вцепенена -

в ръцете й забиха се бодли.

 

И капки кръв с цвят на червена роза,

покриха роклята като с роса.

Разпръснати по нежната й кожа -

букетът бе изгубил си цвета.

 

Застанала смирено пред олтара

с букет от бели рози във ръце.

А роклята й бе приела

цвета червен на влюбено сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Уорендър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...