21 nov 2007, 19:41

Булка

  Poesía » Otra
3.3K 0 5

 

Булка в бяло пред олтара

с букет червени рози във ръце.

Стискаше ги онемяла,

близо до туптящото сърце.

 

А в погледа й се четеше радост

и там блестяха хиляди слънца.

Невинна, грееща със своята младост,

в очакване да каже своето „Да".

 

Потрепваше, обзета от вълнение,

обвила нежно розите с пръсти.

От сладка болка вцепенена -

в ръцете й забиха се бодли.

 

И капки кръв с цвят на червена роза,

покриха роклята като с роса.

Разпръснати по нежната й кожа -

букетът бе изгубил си цвета.

 

Застанала смирено пред олтара

с букет от бели рози във ръце.

А роклята й бе приела

цвета червен на влюбено сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Уорендър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....