Булка в бяло пред олтара
с букет червени рози във ръце.
Стискаше ги онемяла,
близо до туптящото сърце.
А в погледа й се четеше радост
и там блестяха хиляди слънца.
Невинна, грееща със своята младост,
в очакване да каже своето „Да".
Потрепваше, обзета от вълнение,
обвила нежно розите с пръсти.
От сладка болка вцепенена -
в ръцете й забиха се бодли.
И капки кръв с цвят на червена роза,
покриха роклята като с роса.
Разпръснати по нежната й кожа -
букетът бе изгубил си цвета.
Застанала смирено пред олтара
с букет от бели рози във ръце.
А роклята й бе приела
цвета червен на влюбено сърце.
© Надя Уорендър Всички права запазени