21.11.2007 г., 19:41

Булка

3.3K 0 5

 

Булка в бяло пред олтара

с букет червени рози във ръце.

Стискаше ги онемяла,

близо до туптящото сърце.

 

А в погледа й се четеше радост

и там блестяха хиляди слънца.

Невинна, грееща със своята младост,

в очакване да каже своето „Да".

 

Потрепваше, обзета от вълнение,

обвила нежно розите с пръсти.

От сладка болка вцепенена -

в ръцете й забиха се бодли.

 

И капки кръв с цвят на червена роза,

покриха роклята като с роса.

Разпръснати по нежната й кожа -

букетът бе изгубил си цвета.

 

Застанала смирено пред олтара

с букет от бели рози във ръце.

А роклята й бе приела

цвета червен на влюбено сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Уорендър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...