2 nov 2014, 17:32

Бумеранг

  Poesía » Civil
590 0 6

                 Бумеранг

 

                                           Тежко му, който брата си продава.              

                                           За него няма прошка под небето.

                                           Тежко му, който за пари и слава

                                           готов е да погуби и детето.

                                           Тежко му, който лесно кръв пролива!

                                           Със съвеста си после компенсира.

                                           Кръвта крещи към него вечно жива

                                           и радостта простреляна умира.

                                           Той адът тук открил е на земят

                                           и всеки ден се гърчи във катрана.

                                           В богатството спокойствие пресмята,

                                           но пак е жива в него тази рана.

                                           О, Боже, днеска моля се горещо –

                                           дано усети в себе си вината,

                                           че тука под небето всяко нещо

                                           в бумеранг се връща на земята!

 

                                          

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пламъче, което осветяваш душата ми.Много ми липсваш като не се засечем с коментарите си.Ако пожелаеш да се чуем по телефона можеш да ми позвъниш - имам три хиляди безплатни минути. Само ми позвъни и аз ще те избера.Ще ти напиша с букви целият номер - нула четиридесет и две, шестстотин и седем, петстотин шестдесет и шес.По цял ден съм у дома и вечер до 12 часа. Поздра и лека нощ!
  • Браво, Тони, много силен стих!
    И хубаво послание!
    Да не правим зло,
    че ще ни се върне като бумеранг!
    Отличен за този стих!
  • Приятели - Росен, Ваня, Мисана, много ми е приятно и е чест за мен, че ме удостоявате с вниманието си.
    Росен - съвсем такъв ми беше замисъла.
    Ваня - за сродните ни души!
    Мисана -много съм ти задължена заради стимула, който ми даваш.
    На моята страница, под стихотворението ми "Първата любов" съм ти писала в отговор на твоя коментар. Много искам да го прочетеш.
    Благодаря и на тримата! Поздравявам ви и ви желая спокойна вечер!
  • Едно точно прозрение за ролята на съвестта в човека поднасяш, Стойна!
    Съвестта може да ни погуби и пак тя може да ни възкреси.
    Поздравявам те за този силен и изпят на един поетичен дъх текст и го оценявам високо!
  • Много силен, разтърсващ стих!Хубаво е ,че има хора, като теб с ясно изразена гражданска позиция, които да бият тревожната камбана!
    Поздрав!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...