13 feb 2012, 22:22

Бунтът на кокичетата

  Poesía
709 0 0

Бунтът на кокичетата

 

Настъпи по начин нелеп

студената зима на нашето време.

С бой, насилие, смърт и тъга

земята жадно погълна кръвта.

Последва снега и затрупа

живота ни с тежкото бреме,

и сякаш всичко се свърши.

Вината смрази паметта.

Едно след друго спираха

да туптят топли сърца.

Душите заспаха,

загърнати в гъста пелена.

Останаха малко истински живите.

Една шепа от свободните, дивите.

Но те не предадоха онази искра,

наречена живот или просто мечта.

Събраха се вкупом, затуптяха сърца,

покълна надежда, стопи се снега.

Ново време настана...

Разцъфна бунтът на кокичетата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...