13 feb 2012, 22:22

Бунтът на кокичетата

  Poesía
706 0 0

Бунтът на кокичетата

 

Настъпи по начин нелеп

студената зима на нашето време.

С бой, насилие, смърт и тъга

земята жадно погълна кръвта.

Последва снега и затрупа

живота ни с тежкото бреме,

и сякаш всичко се свърши.

Вината смрази паметта.

Едно след друго спираха

да туптят топли сърца.

Душите заспаха,

загърнати в гъста пелена.

Останаха малко истински живите.

Една шепа от свободните, дивите.

Но те не предадоха онази искра,

наречена живот или просто мечта.

Събраха се вкупом, затуптяха сърца,

покълна надежда, стопи се снега.

Ново време настана...

Разцъфна бунтът на кокичетата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...