Feb 13, 2012, 10:22 PM

Бунтът на кокичетата

  Poetry
704 0 0

Бунтът на кокичетата

 

Настъпи по начин нелеп

студената зима на нашето време.

С бой, насилие, смърт и тъга

земята жадно погълна кръвта.

Последва снега и затрупа

живота ни с тежкото бреме,

и сякаш всичко се свърши.

Вината смрази паметта.

Едно след друго спираха

да туптят топли сърца.

Душите заспаха,

загърнати в гъста пелена.

Останаха малко истински живите.

Една шепа от свободните, дивите.

Но те не предадоха онази искра,

наречена живот или просто мечта.

Събраха се вкупом, затуптяха сърца,

покълна надежда, стопи се снега.

Ново време настана...

Разцъфна бунтът на кокичетата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартин Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...