13.02.2012 г., 22:22

Бунтът на кокичетата

703 0 0

Бунтът на кокичетата

 

Настъпи по начин нелеп

студената зима на нашето време.

С бой, насилие, смърт и тъга

земята жадно погълна кръвта.

Последва снега и затрупа

живота ни с тежкото бреме,

и сякаш всичко се свърши.

Вината смрази паметта.

Едно след друго спираха

да туптят топли сърца.

Душите заспаха,

загърнати в гъста пелена.

Останаха малко истински живите.

Една шепа от свободните, дивите.

Но те не предадоха онази искра,

наречена живот или просто мечта.

Събраха се вкупом, затуптяха сърца,

покълна надежда, стопи се снега.

Ново време настана...

Разцъфна бунтът на кокичетата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...