13 февр. 2012 г., 22:22

Бунтът на кокичетата

710 0 0

Бунтът на кокичетата

 

Настъпи по начин нелеп

студената зима на нашето време.

С бой, насилие, смърт и тъга

земята жадно погълна кръвта.

Последва снега и затрупа

живота ни с тежкото бреме,

и сякаш всичко се свърши.

Вината смрази паметта.

Едно след друго спираха

да туптят топли сърца.

Душите заспаха,

загърнати в гъста пелена.

Останаха малко истински живите.

Една шепа от свободните, дивите.

Но те не предадоха онази искра,

наречена живот или просто мечта.

Събраха се вкупом, затуптяха сърца,

покълна надежда, стопи се снега.

Ново време настана...

Разцъфна бунтът на кокичетата!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартин Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...