rozita-p (Росица)
120 1324
29 sept 2011, 15:45

Бури под сурдинка 

  Poesía
1096 1 24

Понякога мирише на озон,

кръвта поляга ниско и във вените

e мълчаливо като в пантеон,

напуснат от душите на умрелите.

 

И губя се из този лабиринт,

засядам по студените му пътища -

уж всички били водели към Рим,

но моят „вечен град” е само сънища,

 

които няма как да изкача,

да стигна теб, преди да стигна себе си…

Гърбът ти е стената на плача

и там положих всичките си ереси.

 

Понякога мирише на озон

и буря роши грива в плитчините ми.

Но как без шпори се пришпорва кон,

пристегнат целомъдрено в юздите си?

© Росица Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??