rozita-p (Росица)
120 1328
29.09.2011 г., 15:45 ч.

Бури под сурдинка 

  Поезия
1000 1 24

Понякога мирише на озон,

кръвта поляга ниско и във вените

e мълчаливо като в пантеон,

напуснат от душите на умрелите.

 

И губя се из този лабиринт,

засядам по студените му пътища -

уж всички били водели към Рим,

но моят „вечен град” е само сънища,

 

които няма как да изкача,

да стигна теб, преди да стигна себе си…

Гърбът ти е стената на плача

и там положих всичките си ереси.

 

Понякога мирише на озон

и буря роши грива в плитчините ми.

Но как без шпори се пришпорва кон,

пристегнат целомъдрено в юздите си?

© Росица Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??